12 jun 2021, 5:41

Есенни напеви...6

482 0 0

 

Есенни напеви...6

(закачливо)

 

Над оврази и полета

ранна Есен се разшета...

Вятър облаци подгонил

разлюля листа и клони...

 

Мраз премина из цветята

изненада ги сланата...

Дните, вече накъсѐни

съмват в утрини студени...

 

Кой  ли Слънцето отмъква,

та се вечер рано мръква?...

Стържат тягостно в тревите

с меланхолия щурците...

 

... А на хълма, там отсреща,

спряло за последна среща

със Вечерницата в мрака

Лятото в нощта ме чака...

 

Да избягам с него искам,

даже да поемем риска --

в Новите сезони  вълчи

и на Бог да се опълчим!...

 

Щото в сенокосно време

там бе Любовта до мене

в унес сластен от Жената

и от билките в тревата...

 

Беше толкова красиво

от усещането диво --

в Лятото на любовта ни

и със Звездните кервани!...

 

... Но когато днес засветка

Есенната равносметка,

се страхувам за Душите

да не мръзнат от сланите...

 

А сега ми се усмихва

Есента... За малко стихва...

И любвѐобилна даже

иска днес да се докаже...

 

Може би дори желае

с чувствата да заиграе

и да доведе Жената

от отминалото лято?...

 

... А в магия полунощна,

тя по есенно разкошна,

в унес пак ли ме люлее

щом докосна се до нея,

 

ще остана като Вятър

и от облаците шатър

ще направя за да може

летен чар да ѝ предложа...

 

... То е Времето, когато

казват: Сиромашко лято,

ала всеки ще въздъхне

летен дъх ли го облъхне!...

 

... А със спомените само

Лятото си тръгва рано,

щом се Есента разшета

над смълчаните полета...

 

Есента,2020.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Коста Качев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....