8 февр. 2013 г., 13:36

Есенно

887 0 0

 

Изсветляха листата.

Както косите ми.

Усмихнат съм. Понякога.

Че чак ми става тъжнолунно...

Изненадано се сепвам,

когато всички прозорци отсреща

се събудят уморено.

Колко много ми липсваш.

Особено в тъмното.

Станал съм тебезависим.

Почти неизлечимо.

Няма я и мисълта ми.

Целодневно.

Всяка вечер обаче

отново се ражда

и препълва нощите с тебе.

Добре, че поне море

пълнолунно измислих

и залъгвам отшелно душата си.

Откога си мечтая за пролет...

Като вино твоя дъх да изпия

и се загубя в косите ти...

 

25.10.2012 г.

гр.София

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павел Грамадов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...