8 февр. 2013 г., 13:36

Есенно

886 0 0

 

Изсветляха листата.

Както косите ми.

Усмихнат съм. Понякога.

Че чак ми става тъжнолунно...

Изненадано се сепвам,

когато всички прозорци отсреща

се събудят уморено.

Колко много ми липсваш.

Особено в тъмното.

Станал съм тебезависим.

Почти неизлечимо.

Няма я и мисълта ми.

Целодневно.

Всяка вечер обаче

отново се ражда

и препълва нощите с тебе.

Добре, че поне море

пълнолунно измислих

и залъгвам отшелно душата си.

Откога си мечтая за пролет...

Като вино твоя дъх да изпия

и се загубя в косите ти...

 

25.10.2012 г.

гр.София

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павел Грамадов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...