Есенно
Изсветляха листата.
Както косите ми.
Усмихнат съм. Понякога.
Че чак ми става тъжнолунно...
Изненадано се сепвам,
когато всички прозорци отсреща
се събудят уморено.
Колко много ми липсваш.
Особено в тъмното.
Станал съм тебезависим.
Почти неизлечимо.
Няма я и мисълта ми.
Целодневно.
Всяка вечер обаче
отново се ражда
и препълва нощите с тебе.
Добре, че поне море
пълнолунно измислих
и залъгвам отшелно душата си.
Откога си мечтая за пролет...
Като вино твоя дъх да изпия
и се загубя в косите ти...
25.10.2012 г.
гр.София
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павел Грамадов Всички права запазени
