Нахално отвън се промъква студа,
хили се, дати пресмята.
Премръзнали жици звънят във нощта,
вятър в олуци се мята.
Листата политат със танц пирует
надолу... преследват съдбата.
По пътя последен за сбогом шумят,
целуват любовно земята.
А вятърът вие, заканил се той
нов ред да наложи в отплата.
Студът щом нахлуе, ще има покой.
Страхът пелерина намята. ...