Есенно
| Нахално отвън се промъква студа, хили се, дати пресмята. Премръзнали жици звънят във нощта, вятър в олуци се мята. Листата политат със танц пирует надолу... преследват съдбата. По пътя последен за сбогом шумят, целуват любовно земята. А вятърът вие, заканил се той нов ред да наложи в отплата. Студът щом нахлуе, ще има покой. Страхът пелерина намята. Това бе навън... във нощния мрак, погълнал за кратко искрата. Но днес слънце грее, очите блестят, проблясват усмивки в стъклата. Във шарени багри се смее светът, изтрива за дълго тъгата. Дори носталгично рисува смехът с боички мечта от... дъгата. |
© Таня Мезева All rights reserved.
