1 окт. 2007 г., 12:27

Есенно...

692 0 9

Есенно...

 

С пръсти вплетени вървим

по релсите на щастие едно.

Небето горе пак кърви

и цвете сред поле – самó.

 

Пред хоризонта чист стоим,

а вятърът душите ни съблича.

Без четка, без туш и без бои

есента зеленината пак отвлича.

 

И така сами със теб сме ние –

между небето наше и земята чужда.

Любовта помежду ни отново ще скрием -

Някой превърна я в нужда.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Християн Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Добре!
    Все по-добре!
  • Есента винаги поражда красиви чувства,които ти си описал много добре.
  • Благодарение на милата Рени разбрах рожденния ти ден - 27.09. Та ние сме родени на един и същи ден! Е, аз дооооста годинки преди теб
  • Браво, Везничке! Не знам кога е рожденния ти ден, затова сега те поздравявам!
  • Благодаря ви! Редакцията харесва ли ви?

    Добромира Иванова, използвам едни езикови настройки, с които мога да слагам ударения само на гласните, но в латинската азбука: á, ó, ú, é, í. Имам късмет, че буквата -о съвпада и в двете азбуки

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...