Есенно...
С пръсти вплетени вървим
по релсите на щастие едно.
Небето горе пак кърви
и цвете сред поле – самó.
Пред хоризонта чист стоим,
а вятърът душите ни съблича.
Без четка, без туш и без бои
есента зеленината пак отвлича.
И така сами със теб сме ние –
между небето наше и земята чужда.
Любовта помежду ни отново ще скрием -
Някой превърна я в нужда.
© Християн All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
