Есенно...
С пръсти вплетени вървим
по релсите на щастие едно.
Небето горе пак кърви
и цвете сред поле – самó.
Пред хоризонта чист стоим,
а вятърът душите ни съблича.
Без четка, без туш и без бои
есента зеленината пак отвлича.
И така сами със теб сме ние –
между небето наше и земята чужда.
Любовта помежду ни отново ще скрием -
Някой превърна я в нужда.
© Християн All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
