3 февр. 2013 г., 09:19

Есенно море...

714 0 1

Есенно море...

 

Морето е оловносиво,

над него грачи морска птица...

... По плажа пуст, къде отива

една куцукаща старица?...

 

... Към слънцето на свойто Лято,

или брега на знойно щастие?...

Във шепа сбрала всичко свято

за най-последното Причастие...

 

Виж, вятърът я олюлява,

тя стъпките брои, пристъпя,

болезнено клони наляво,

навярно и не помни пътя!...

 

Какъв ли спомен я привлече

така примамващо тревожен,

но даже той във тази вечер

е само с Болката възможен!...

 

... А укротено се люлее

морето и лениво плиска,

да бърза вече не умее

тя- в Есента, дори да иска...

 

д-р Коста Качев

Албена

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Коста Качев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...