Есенно море...

Морето е оловносиво,

над него грачи морска птица...

... По плажа пуст, къде отива

една куцукаща старица?...

... Към слънцето на свойто Лято,

или брега на знойно щастие?...

Във шепа сбрала всичко свято

за най-последното Причастие...

Виж, вятърът я олюлява,

тя стъпките брои, пристъпя,

болезнено клони наляво,

навярно и не помни пътя!...

Какъв ли спомен я привлече

така примамващо тревожен,

но даже той във тази вечер

е само с Болката възможен!...

... А укротено се люлее

морето и лениво плиска,

да бърза вече не умее

тя- в Есента, дори да иска...

д-р Коста Качев

Албена