1 нояб. 2019 г., 20:58

Есенно настроение

768 0 0

Почука есента

със мокри пръсти по прозореца,

поръси го със едри капки дъжд.

Отвън на двора греят хризантемите,

звъни капчукът с есенния дъжд.

 

Мокра птичка под стряхата се гуши,

грак на врани в сивото небе.

Малък паяк царството си сплита,

сребреят нишки под първите лъчи.

 

На лятото помаха за довиждане,

палитрата извади си завчас,

плахо се промъкна през горичката

и изрисува всеки лист.

 

Избухна в пламък малката горичка,

без зелената си пелена.

Облечесе в ръждиво, червено и златисто,

за да посрещне есента.

 

И вятърът засвири във комина,

приспивна песничка една.

Понесе се над росните градини,

приспа последните цветя.

 

 

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Румяна Маринова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....