Есенно настроение

7 авг. 2010 г., 16:30

Поэзия » Пейзажная

841 0 2

Навън дъждът рисува облаци от пяна.

Във капките проблясва синева.

А слънцето се моли за пощада,

като дете, изгубено в мъгла.

Под топла шума тревите се прегръщат.

И пазят във съня си всеки слънчев лъч.

Ще презимуват с радост във сърцето,

запазили мига - щастлив от детски глъч.

Едно врабче, от брезовите клони приютено,

окъпано се перчи на дъжда.

А палавникът вятър перушинката му роши

и му напомня, че дошла е есента.

Поточето все тъй клокочи- устремено.

С животворна песен то следва своя път.

В позлата, влюбено и пременено,

във него се оглежда тъй красив светът.

Щом бликне бялото вълшебство от небето

и златото превърне се в сребро,

земята своята приспивна песен ще запее,

а напролет всичко живо ще събуди със добро.