Есенно настроение
Навън дъждът рисува облаци от пяна.
Във капките проблясва синева.
А слънцето се моли за пощада,
като дете, изгубено в мъгла.
Под топла шума тревите се прегръщат.
И пазят във съня си всеки слънчев лъч.
Ще презимуват с радост във сърцето,
запазили мига - щастлив от детски глъч.
Едно врабче, от брезовите клони приютено,
окъпано се перчи на дъжда.
А палавникът вятър перушинката му роши
и му напомня, че дошла е есента.
Поточето все тъй клокочи- устремено.
С животворна песен то следва своя път.
В позлата, влюбено и пременено,
във него се оглежда тъй красив светът.
Щом бликне бялото вълшебство от небето
и златото превърне се в сребро,
земята своята приспивна песен ще запее,
а напролет всичко живо ще събуди със добро.
© Таня Кирилова All rights reserved.
