13 сент. 2014 г., 09:57  

Есенно поле 

  Поэзия » Пейзажная
453 0 4

Това поле, ръждиво като мен,

превръща се на утро полусиньо.

Така започва всеки Божи ден

със вкус тръпчив по устните на вино.

 

Повдига си мъглата към била

воалът фин на булка срамежлива

която никога не е била

целувана, в очакване красиво,

 

тъй както слънцето в пръста сега

лъчи запива в изорана нива,

че зимата, на топло под снега,

посятото да вдигне кълн на живо.

© Иван Христов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Красиво е, много!
  • Нарисувал си красива картина! Поздравления!
  • Браво, Иване, и този път си с хубав стих!
    Споделям казаното от Стойна
    Поздравления!!!
  • Пейзажът е много сполучлив, но още по-жив става с оригиналните метафори! Мисля, освен пейзажа, редом с него върви и философията...Допадна ми и те поздравявам!Браво,Иване!
Предложения
: ??:??