Есенно поле
Това поле, ръждиво като мен,
превръща се на утро полусиньо.
Така започва всеки Божи ден
със вкус тръпчив по устните на вино.
Повдига си мъглата към била
воалът фин на булка срамежлива
която никога не е била
целувана, в очакване красиво,
тъй както слънцето в пръста сега
лъчи запива в изорана нива,
че зимата, на топло под снега,
посятото да вдигне кълн на живо.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Иван Христов Все права защищены
