Есенно поле
Това поле, ръждиво като мен,
превръща се на утро полусиньо.
Така започва всеки Божи ден
със вкус тръпчив по устните на вино.
Повдига си мъглата към била
воалът фин на булка срамежлива
която никога не е била
целувана, в очакване красиво,
тъй както слънцето в пръста сега
лъчи запива в изорана нива,
че зимата, на топло под снега,
посятото да вдигне кълн на живо.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Христов Всички права запазени
