14 сент. 2008 г., 19:41

Есенно разсънване 

  Поэзия
646 0 20
От влажните ръце на утрото
пак сънена се стичам по тревите.
Потрепвам дъждостичаща по листите
и тихо се усмихвам на лъчите.
Сълза съм от жадуване в сърцето
и шепот от желания в душата.
Най-тихото на моето обичане
е крясъкът на тишината...
"Обичам те" е ласката на дланите,
целували дъха на тази нова пролет.
Обичане, което шепне слънцето,
миг само преди есенния полет. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Тодорова Все права защищены

Предложения
: ??:??