Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
14 sept 2008, 19:41

Есенно разсънване 

  Poesía
609 0 20
От влажните ръце на утрото
пак сънена се стичам по тревите.
Потрепвам дъждостичаща по листите
и тихо се усмихвам на лъчите.
Сълза съм от жадуване в сърцето
и шепот от желания в душата.
Най-тихото на моето обичане
е крясъкът на тишината...
"Обичам те" е ласката на дланите,
целували дъха на тази нова пролет.
Обичане, което шепне слънцето,
миг само преди есенния полет.
Със трепета на отлитащите птици,
понесли на крилата си безкрая,
душата ми пред тебе коленичи,
намерила във теб ключа за Рая,
защото в дланите ти парещи
намирам свитъка на късче нежност,
изчитам устните ти жарещи...
разсънена до степен на първичност.

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??