Есенно разсънване
От влажните ръце на утрото
пак сънена се стичам по тревите.
Потрепвам дъждостичаща по листите
и тихо се усмихвам на лъчите.
Сълза съм от жадуване в сърцето
и шепот от желания в душата.
Най-тихото на моето обичане
е крясъкът на тишината...
"Обичам те" е ласката на дланите,
целували дъха на тази нова пролет.
Обичане, което шепне слънцето,
миг само преди есенния полет.
Със трепета на отлитащите птици,
понесли на крилата си безкрая,
душата ми пред тебе коленичи,
намерила във теб ключа за Рая,
защото в дланите ти парещи
намирам свитъка на късче нежност,
изчитам устните ти жарещи...
разсънена до степен на първичност.
пак сънена се стичам по тревите.
Потрепвам дъждостичаща по листите
и тихо се усмихвам на лъчите.
Сълза съм от жадуване в сърцето
и шепот от желания в душата.
Най-тихото на моето обичане
е крясъкът на тишината...
"Обичам те" е ласката на дланите,
целували дъха на тази нова пролет.
Обичане, което шепне слънцето,
миг само преди есенния полет.
Със трепета на отлитащите птици,
понесли на крилата си безкрая,
душата ми пред тебе коленичи,
намерила във теб ключа за Рая,
защото в дланите ти парещи
намирам свитъка на късче нежност,
изчитам устните ти жарещи...
разсънена до степен на първичност.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
