Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
Sep 14, 2008, 7:41 PM

Есенно разсънване 

  Poetry
611 0 20
От влажните ръце на утрото
пак сънена се стичам по тревите.
Потрепвам дъждостичаща по листите
и тихо се усмихвам на лъчите.
Сълза съм от жадуване в сърцето
и шепот от желания в душата.
Най-тихото на моето обичане
е крясъкът на тишината...
"Обичам те" е ласката на дланите,
целували дъха на тази нова пролет.
Обичане, което шепне слънцето,
миг само преди есенния полет.
Със трепета на отлитащите птици,
понесли на крилата си безкрая,
душата ми пред тебе коленичи,
намерила във теб ключа за Рая,
защото в дланите ти парещи
намирам свитъка на късче нежност,
изчитам устните ти жарещи...
разсънена до степен на първичност.

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??