3 нояб. 2011 г., 20:08

Есенно влюбване

944 0 9

 

 

---------

 

Ти дойде през септември. Помля като гръм
всички чувства, думи предишни.
И още се питам - жена или съм
разцъфнала пролетна вишна!

В твойте длани узрявам. Ти си сезон,
който ражда слънца и наслади!
С очи ми говориш и пееш със стон,
чийто огън е равен на клада!

В листопадната есен влюбени пак
се прегръщат асми еликсирни
и преплели ластари в закътан чардак,
като нас се обичат - безспирно...

---

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Станислава Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Здравейте,Смиф,Ивон,Елена.
    Благодаря ви!
  • !!!
  • С поздравления за красивия и чувствен стих!
  • Цялото стихотворение е великолепно, но последният куплет е просто върха! Поздравления, Стенли!
  • Жани,благодаря ти за обективната оценка...
    Георги,хубаво е,че ми напомни за сезонното преимущество на есента-
    предпочитам релаксиращата й меланхолия пред умората на пролетта...
    Благодаря за вниманието и хубав ден,
    Илко
    Сиси
    Жаравче
    Силвия
    Чоно
    Кадир

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...