Есента в мен

Идея и заглавие от:

http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=332961

Говòри ми  със листопаден шепот,

с мъгли тревожни сплита ми косите.

Сърцето ми държи във меки шепи

и буди нощем тайните ми скрити.

Утихва във  усмивката неделна,

внезапно ме измокря с дъжд различен.

Люлее ме в тъгата безпределна

на  Дебеляновия стих лиричен.

Приятелка ми е. И ме обича.

Споделя с мене тихите си страсти.

На нея искам малко да приличам,

да утеша и скръбни и нещастни.