Идея и заглавие от:
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=332961
Говòри ми със листопаден шепот,
с мъгли тревожни сплита ми косите.
Сърцето ми държи във меки шепи
и буди нощем тайните ми скрити.
Утихва във усмивката неделна,
внезапно ме измокря с дъжд различен.
Люлее ме в тъгата безпределна
на Дебеляновия стих лиричен.
Приятелка ми е. И ме обича.
Споделя с мене тихите си страсти.
На нея искам малко да приличам,
да утеша и скръбни и нещастни.
© Нина Чилиянска Все права защищены