14.10.2015 г., 19:56

Есента в мен

595 0 0

Идея и заглавие от:

http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=332961

 

 

Говòри ми  със листопаден шепот,

с мъгли тревожни сплита ми косите.

Сърцето ми държи във меки шепи

и буди нощем тайните ми скрити.

 

Утихва във  усмивката неделна,

внезапно ме измокря с дъжд различен.

Люлее ме в тъгата безпределна

на  Дебеляновия стих лиричен.

 

Приятелка ми е. И ме обича.

Споделя с мене тихите си страсти.

На нея искам малко да приличам,

да утеша и скръбни и нещастни.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...