Ескиз за чайка, тръни и пера
Ескиз за чайка, тръни и пера
А моят дух остава прикован
към земното, към грижата за хляба…
Нали човек бил на света призван
небе да търси и да му се радва.
Нали дошли сме в своя кратък миг
да сътворим от нищото безкрая,
прахосвайки броените си дни
вселенските загадки да узнаем.
Нали крила, отказани от Бог,
сами си правим от пера и тръни,
и с тях летим – към купола висок
или надолу, в пропасти бездънни.
Нали? Дали? Или пък не съвсем…
Отдавна изпопадаха перата
и ръсим сухи тръни, дето спрем –
пълзим, с очи, забодени в земята.
И мъдрост следваме – уж за добре:
летящи птици – вятърът ги вее!
Виж раковина в бурното море
на дъното как тихо си живее.
И аз живея – тихичко, без грях,
в черупката на малката си къща.
Но падне ли нощта, не сещам как
с перата снежнобели се загръщам.
© Венета Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Благодаря, Любо, радвам се, че моите стихове са ти харесали. Повод за тях стана една нова моя читателска среща с Джонатан Ливингстън Чайката
Поздрав! -
Отдавна не бях влизал в сайта.Страхотно попадение.Има всичко, което да те грабне и задържи...да го четеш и осмисляш.
-
Благодаря!
-
Браво!
-
Благодаря за топлите думи, скъпа Стойна! Хубави почивни дни!
-
Прекрасна творба, Венета - сътворена талантливо и със сърце!
Дори духът в небето да се рее, със земното сме свързани до края:
"Нали човек бил на света призван
небе да търси и да му се радва."
Поздравление и хубави почивни дни! -
Да, Белла, чудесно казано: "...небето всъщност скита из земята...". И ни дарява с ония мигове на красиви звездни превълъщения, които иначе никога не бихме имали в душата си...Благодаря ти!
Благодаря, Елица, за топлите думи!Хубав майски ден - с много усмивки и обич! -
Чудесен стих! Поздравления за него!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
