donchevav
82 результатов
Дните мои – с бастуни, тътрят бавно крака.
Беловласи маймуни в мен протягат ръка,
сляпо търсят опора, глухо клетви хриптят.
Смисъл никакъв – хора няма в техния път.
Трескав, грипав, фебрилен, идва новият ден, ...
  467 
Преди време влязох в блога на приятелка – привлече ме заглавието: „Малката ни топчица“. С кликването се втрещих – гледаха ме две толкова познати очи. Очите на лабрадор. Черен лабрадор. Оттогава нямам мира – мислите ми все се въртят около една история, която се случи, не, която се случва с мене и мое ...
  542  16 
  463 
Тази сутрин кварталът осъмна със снежен човек. Стоеше си на детската площадка, близо до големия чинар, един такъв наперен, с класическа метла и сламена шапка, с черни въглени вместо копчета. Но нямаше уста – на мястото, където трябваше да бъде голямата му усмивка, някой бе вързал кърпа. В сутрешната ...
  755  10 
Когато старият петел изчезна, с него изчезна и радостта във фермата. Нямаше кой да разлайва кучетата по малките часове, да буди стопаните в ранни зори, да воюва нескончаемо с гъсока, да разкудкудяква кокошките. Над птичия двор легна някаква особена, унила тишина. Сутрин, когато Мария пуснеше кокошки ...
  1030  16 
Беше късен юлски следобед, горещ и мъчителен и тъй лежерно проточен, сякаш никога нямаше да си иде. Но слънцето бавно отскачаше на запад и вече се тулеше зад високата сграда, някога фабрика за текстил, днес призрачен скелет, изтърбушен отвътре и оглозган отвън от природните сили и човешките набези. ...
  848  14 
От мене ли, към мене ли отиват стъпки?
Биньо Иванов
Когато я видя за пръв път, Пеньо Апостолов, по прякор Апата, не повярва на очите си. Снегът, който от два дни трупаше преспи в градината, бе спрял и луната, бледа и призрачна, правеше всичко наоколо да изглежда нереално и малко зловещо. Първо видя ...
  816  18 
В копнежен сън по други времена,
повярвали на дните си в безброя,
все чакаме перфектната вълнá,
не виждаме, не чуваме прибоя,
а той гърми все по-сърдит и прям, ...
  741 
Бях пролетна – и черно прегоряла
като стърнище житно в лятна жар,
и сива като угар прекипяла,
и пъстра – като в есенен пожар.
Бях всякаква – каквото беше, беше. ...
  1326 
Една истинска история…
Бе променлива и коварна пролет –
след слънце жарко – нов полярен мраз:
и хора, и дървета, птици в полет
оказаха се в ледената власт. ...
  707 
Под крушата в двора
аз маса наскоро
изнесох – ей тъй, за кафе…
До вчера валеше –
студеничко беше – ...
  782  12 
Не знам дали животът се обърна,
или пък се зарáвни моят път,
или от мен съдбата се отвърна,
та нощи ранни дните ми къся́т.
На спомените тлеещи керванът ...
  680 
От рождества и възнесения,
от върхове и от падения,
от дни в несвястна суета,
от нощи в тиха самота,
от сто лета в случайни срещи – ...
  1045 
От рождества и възнесения,
от върхове и от падения,
от дни в несвястна суета,
от нощи в тиха самота,
от сто лета в случайни срещи – ...
  639 
Не иска зимата да си отива…
Ту тръгва си, ту пак се връща.
Към всеки цвят и птичи глас ревнива,
през ден градината ми в мраз обгръща.
Но сложихме април на календара ...
  798 
Почти в оксиморон
Тъй както розовият храст
зад стария геран наднича
и с нежен цвят, и с мека страст
пчели и хорски взор привлича, ...
  745 
Една мушица в моята душа
припява тънко, звънко на капчука.
Не знам отде, кога е тя дошла,
но май добре се чувства вече тука.
Уж добродушна, тиха, но уви, ...
  1593  11  30 
Как не исках
в къща ниска
от приземния етаж света да гледам –
с дух потиснат,
с взор, притиснат ...
  854  16 
Тя бе добра, сияйна, в цвят и искри –
една кристална ваза в скъп бутик.
Ех, нежността ѝ кой ли не поиска,
от крехкостта ѝ кой не се опи!
А после – на дантелена покривка ...
  687 
Големият синигер е една от най-издръжливите на зимни студове птици.
Само в дни, в които вали сняг, той сякаш изчезва.
Ако в такъв ден чуете песента му, това е сигурен белег, че снегът е спрял.
  1203 
Всичко, което
душата поиска,
вече получи –
и гузно мълчи.
Гледа ме някак си ...
  1710  15 
Когато вън е още тъй студено –
предпролетно, а пак сковано в мраз,
затрупано от сняг и вледенено
в компенсаторна февруарска власт,
и още зъзне крушата на двора ...
  644 
И всичко, дето си отива,
се връща някак си при нас –
не тъй възторжено-щастливо,
не с тая дръзка, жарка страст,
не с тоя романтичен порив ...
  1885  17  32 
  865 
Вина и вино…когато сърцето ми спи
Лепне грехът върху устните слепнали –
с вино преглъщам вината!
„Сонет за вино и вина”- Даниела Йорданова
Моята стая, усърдна ненужно, ...
  1481  16 
Пасторално
Когато всички се събирахме на маса
Когато всички се събирахме на маса,
светът бе млад, животът – весел, лек,
с крила политаше добрата ни тераса ...
  752  18 
Виновна, гневна, жива
Виновна съм – че в този свят разлюшкан,
несигурен, коварен и студен,
в живот безсмислен – детска катерушка,
пързаляща надолу моя ден, ...
  668  17 
Метаморфози…
Животът ми на пачи крак върти се,
разхвърля, преподрежда всичко в мен.
Не пъдя вещерското – няма смисъл –
стъмни отдавна светлия ми ден. ...
  746 
Лодка на брега
Белеет парус одинокой
В тумане моря голубом!..
.................................................
................................................. ...
  1135  17 
Толкова просто било
/да намериш на „щастие” рима/
Годините сиви
зад мен пресметливо
изтриват ...
  974  20 
МЕЖДУ ДВЕ ВРАТИ
В далечните дни,
когато сами
се справяли хората дружно,
прадядо ни млад, ...
  645 
Това ми стига
Когато сенките потънат
в бездънния потир на мрака
и птиците крила подгънат
съня смирено да дочакат, ...
  788  14 
В 2016 година,
Годината на огнената маймуна,
човечеството може да се окаже
пред големи промени, изпитание на волята, интелекта и емоциите.
Никога терминът „емоционална интелигентност”/ЕИ/ не е звучал по-актуално... ...
  735 
Нелогично някак си...
В ония дни, когато всичко
бе светло, весело начало,
когато вярвах, че едничко
от мен се иска – да съм цяла, ...
  632 
Синджир с покритие от родиева* сплав
Синджирче малко в Стария Несебър,
през лятото, в една задушна нощ,
харесах – нямах никаква потреба,
прииска ми се просто за разкош. ...
  621 
Капан за мишки
В света ми прескучен,
де всичко подреждам
и вечно премислям, прехвърлям наред,
в деня ми, заключен ...
  1112 
Светлината на моя прозорец
Светлината на моя прозорец
всяка сутрин наднича от изток
и дори да е плътно затворен,
топло пак по лицето ми плисва. ...
  1291  19 
Есен - и песен за трима… на зима
Сива, безпесенна,
късната есен
в клоните
гони ...
  688 
Прозорецът със закованите крила
Прозорецът горе
стоеше отворен
и чакаше тръпен и ням
така да се случи, ...
  1294  32 
Тухла в зида
На стария зид,
преди много лета
от майстор безимен направен,
сивее самотно ...
  627 
Предложения
: ??:??