18 февр. 2009 г., 12:29

Еталон за поезия

728 0 7
 

Във СБП* изпаднали в амнезия -

забравили какво е туй поезия!

 

Ами сега?

Сега какво да правят -

с такъв проблем как могат да се справят?

Не се ли справят, зле ще си изпатят!

 

И те измислили: критици да разпратят,

които,

ако някъде поезия открият,

да я доставят в ето тоз салон

и тук ще я държат  за еталон.

 

И появи ли се отнякъде поет,

ще вземат ред от него,

или два, или куплет,

и с еталона като ги сравнят,

да могат обективно да решат:

това поет ли е или не е поет!

 

И няма нужда

да се ходи в Полинезия -

България е пълна със поезия!

 

Във Рила, в Пирин,

в Странджа, в планините -

тя е във въздуха и по крилата на орлите;

във равнините -

над вълните на житата се люлее;

в реките, в  бистрите води на езерата грее ...

 

А времето е било посред лято.

 

Поетите, известно е,  се дърлят яко,

ала критиците са дружно ято! 

Събрали се, умували, кроили,

и след това  като един решили:

поезията, има ли я, ще е само 

във езерцата покрай Ропотамо!

 

Решението взели са, и ето:

пристига групата им край морето.

На пясъка на плажа се съблекли

и две недели здравата се пекли!

Все пак,

в деня, преди да си заминат,

решили и край езерцàта  да наминат.

 

А в езерцата  лилии цъфтят!

И бели лебеди в водите плуват!

Пчеличките  жужат! Орли кръжат!

Люлеят клонки дъбчетата млади!

Свирукат птички и звънтят цикади!

Поезия!

 

Такова чудо още невидели,

критиците мълчали, онемели!

 

Но най-големият критик казàл:

- Да не забравяме, че сме критици

с модерни възгледи, а не лаици!

Поезията ще я дирим в дълбините -

тя всякога е скрита за очите!

 

Към дъното

на èзерцето задълбал,

и буца кал от него изкопал. 

 

Завили тази кал

в торбичка от найлон,

натварили я във един фургон,

и в София, в въпросния салон

са я поставили за еталон.

 

***

Прятелю, това щом прочетеш,

уверен съм, че сам ще разбереш,

защо най-талантливите поети

от критиката ни са  неприети,

а вечно се лансират там и тук,

които пишат стихове-боклук!

---

*СБП - Съюз на българските писатели.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Чортов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Но най-големият критик казàл:

    - Да не забравяме, че сме критици
    с модерни възгледи, а не лаици!
    Поезията ще я дирим в дълбините -
    тя всякога е скрита за очите!
    Браво, Ангар!
    Позията е разбираема! Тя е наслада за сетивата!

  • Поздравления!
  • поздравления за хубавия и правдив стих ! слабите творци стават критици...!за съжаление ги има в изобилие и в сайта !
  • Това ми хареса,Ангар
  • има истина и то голяма истина,истинските никога не са признати,а особено тук повечето пишат коментари без да обмислят това което е написаноа просто да го има,за да бъде прегледан тяхния профил и очакват щом са написали "Много добър стих" да им се върне същото,а така ли е ? Все пак на мен ми хареса . Упсех за напред

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...