Лепидоптерия (Хриси Саръова)
1 104

27 мая 2010 г., 14:17

Ето сега

Поэзия

1.1K 0 0

Ето, сега! Прережете ми вените!

Остри тръни под ноктите ми бодете!

Първа съм в редицата на презрените,

та очите ми с наглостта си да избодете!

От тялото късайте сочни парчета,

а аз отстрани ще ви гледам смирено.

И без думи смело с нозете тъпчете,

че най-боли когато съм само ранена!

Убийте ме вече! Убийте човека!

Без страх прекършете живота в мене!

Та вече съдбата ми - никак нелека -

да си отдъхне и нов път да поеме!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поэзия 4.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.2K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поэзия 6.3K 4.9

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...