Ето сега

Poetry

1.1K 0 0

Ето, сега! Прережете ми вените!

Остри тръни под ноктите ми бодете!

Първа съм в редицата на презрените,

та очите ми с наглостта си да избодете!

От тялото късайте сочни парчета,

а аз отстрани ще ви гледам смирено.

И без думи смело с нозете тъпчете,

че най-боли когато съм само ранена!

Убийте ме вече! Убийте човека!

Без страх прекършете живота в мене!

Та вече съдбата ми - никак нелека -

да си отдъхне и нов път да поеме!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0