Ето сега

Poesía

1.1K 0 0

Ето, сега! Прережете ми вените!

Остри тръни под ноктите ми бодете!

Първа съм в редицата на презрените,

та очите ми с наглостта си да избодете!

От тялото късайте сочни парчета,

а аз отстрани ще ви гледам смирено.

И без думи смело с нозете тъпчете,

че най-боли когато съм само ранена!

Убийте ме вече! Убийте човека!

Без страх прекършете живота в мене!

Та вече съдбата ми - никак нелека -

да си отдъхне и нов път да поеме!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0