Ето, тръгва си Лятото
Бавно тръгва си Лятото
с кадифена тъга.
Жерави на крилата си
го отнасят сега.
Тихо тръгва си Лятото
и просторът горчи.
Зъзнат празни обятия,
литват крехки лъчи.
Кротко Лятото тръгва си.
Плаче топла вълна.
Изумрудени кръгове
грейват в черна луна.
Нежно тръгваме аз и ти.
Лятото ни събра.
Сбъдна тайните трепети.
Стана наша съдба.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Нина Чилиянска Все права защищены
