Бавно тръгва си Лятото
с кадифена тъга.
Жерави на крилата си
го отнасят сега.
Тихо тръгва си Лятото
и просторът горчи.
Зъзнат празни обятия,
литват крехки лъчи.
Кротко Лятото тръгва си.
Плаче топла вълна.
Изумрудени кръгове
грейват в черна луна.
Нежно тръгваме аз и ти.
Лятото ни събра.
Сбъдна тайните трепети.
Стана наша съдба.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
