Ето - виж ме...
Ето - виж ме...
Не приличам отдавна на себе си.
И отляво, нали се досещаш защо,
нещо стяга ме, болката...
Стара, но... неприсъща е.
Търся пътя, (отдавна изгубих се).
И въртя се във кръг,
омагьосан е пътят ли?!
А в очите блестят ми сълзи.
Но... не мога да плача.
Силна ли?! Бях по-преди.
Сега почти да съм стигнала,
отвъд, мислейки, че животът
ще продължи. Оттатък.
Дори в съня,
след който няма да се събудя.
...
Ето - виж ме -
приличам на птица.
И крилете ми още са силни.
Полетя ли, високо, там,
при звездите... Ще опитам.
Не ме заклеймявай
с мълчание, моля!
Просто след мен полети -
високо, високо...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Нели Все права защищены
