19 дек. 2007 г., 16:12

ева 

  Поэзия
509 0 8

Като сиянието на живота,
от любовта се раждаш и живееш в самота.
От хората с вина се храниш,
а ти самата търсиш опрощение.


Чух, плакала си пред деня,
с ръцете, чакащи спасение.
Чух, падала си пред смъртта,
с очи нахални,с якаш тя на колене е.
Чух, търсила си стълбите,
изгонили те в друг живот.
Чух, пяла си молитвите,
без дом, на кръстопътя, като скот.


...
Чух, скитнице, мечтата ти,
родила твоята тъга.
Чух, грешнице, живота ти,
погребал чуждите слова.

© Ася Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • "Чух, скитнице, мечтата ти,
    родила твоята тъга.
    Чух, грешнице, живота ти,
    погребал чуждите слова."


    Много силно и истинско!!!Поздравления!!!!


  • !!!! - Хубаво!
  • "Чух, търсила си стълбите,
    изгонили те в друг живот.
    Чух, пяла си молитвите,
    без дом, на кръстопътя, като скот."

    Без думи съм!
  • Много, много силно!!!!Браво,Ася!!!Поздравявам те!!!
  • Сила,болка и необятност лъха от стиховете.Като че лирическата героина приема цялата болка на света.
  • Невероятен стих!!!Това е поезия-разтърсваща,рисуваща картини и докосваща сърцето!Поздравления!
  • Супер!
  • Чудесен замисъл, прекрасно изпълнение.
    Поздрав !
Предложения
: ??:??