28 апр. 2021 г., 21:36  

Evermore

791 12 14

Щом намразих и детството, значи

стигам своя неземен Ханаан.

Nevermore нека гарванът грачи

и погребва най-светлия блян.

 

Нека вятър от детския спомен

ме спохожда все още насън.

Аз съм верен на пътя тревожен,

блуден син на камбанния звън.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Младен Мисана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Сложна и противоречива душа си, Младене!...
    Чудесно си го изразил в този стих!
  • Отхвърлен е най-чистия житейски отрязък време, като вече ненужен и обременяващ товар по пътя към духовните обетования. В първите четири стиха се чувства едва доловима леко нагарчаща самоирония чрез препращане към „Гарванът“ на Едгар По. И единствено сънят донася полъх от детската невинност в действителността, в която въпреки осъзнавайки блудността си под призивния звън, човекът остава верен на този житейски път, който го тревожи. Стихотворението показва вътрешната раздвоеност на лирическия герой, който не иска да я преодолее и напусне, и така да се самоопредели. Прекрасно стихотворение, казващо много в кратката си форма!
  • Съжалявам, грешка при писането, да се чете
    всичко земно
    а не
    всичко земното
    не мога да редактирам предишния коментар...
  • Да изоставиш всичко земното, за да намериш неземното... трудно, дори невъзможно за повечето, ако не и за всички хора. Но една красива мечта... Да успеем да преодолеем болката, която земният живот носи (дори само заради загубата на любимите неща и в най-щастливия живот има болка), и да бъдем сигурни, че въпреки всичкото страдание, пак ще ни има. Прекрасно стихотворение! Много ми хареса. Особено настроение носи препратката към другия текст.
  • Благодаря на всички колеги по сайт и приятели, които по един или по друг начин, подкрепиха това стихотворение, както и на онези, които подходиха критично към него. Имайте светли великденски празници! Нека Бог ви напътства и понякога ви докосва с неизчерпаемото си вдъхновение!

    M&M

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...