vega666 (Младен Мисана)
1673 14319
28 апр. 2021 г., 21:36  

Evermore 

  Поэзия
622 12 14

Щом намразих и детството, значи

стигам своя неземен Ханаан.

Nevermore нека гарванът грачи

и погребва най-светлия блян.

 

Нека вятър от детския спомен

ме спохожда все още насън.

Аз съм верен на пътя тревожен,

блуден син на камбанния звън.

© Младен Мисана Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Сложна и противоречива душа си, Младене!...
    Чудесно си го изразил в този стих!
  • Отхвърлен е най-чистия житейски отрязък време, като вече ненужен и обременяващ товар по пътя към духовните обетования. В първите четири стиха се чувства едва доловима леко нагарчаща самоирония чрез препращане към „Гарванът“ на Едгар По. И единствено сънят донася полъх от детската невинност в действителността, в която въпреки осъзнавайки блудността си под призивния звън, човекът остава верен на този житейски път, който го тревожи. Стихотворението показва вътрешната раздвоеност на лирическия герой, който не иска да я преодолее и напусне, и така да се самоопредели. Прекрасно стихотворение, казващо много в кратката си форма!
  • Съжалявам, грешка при писането, да се чете
    всичко земно
    а не
    всичко земното
    не мога да редактирам предишния коментар...
  • Да изоставиш всичко земното, за да намериш неземното... трудно, дори невъзможно за повечето, ако не и за всички хора. Но една красива мечта... Да успеем да преодолеем болката, която земният живот носи (дори само заради загубата на любимите неща и в най-щастливия живот има болка), и да бъдем сигурни, че въпреки всичкото страдание, пак ще ни има. Прекрасно стихотворение! Много ми хареса. Особено настроение носи препратката към другия текст.
  • Благодаря на всички колеги по сайт и приятели, които по един или по друг начин, подкрепиха това стихотворение, както и на онези, които подходиха критично към него. Имайте светли великденски празници! Нека Бог ви напътства и понякога ви докосва с неизчерпаемото си вдъхновение!

    M&M
  • Кога ще порасна голям
    за да правя значими неща
    и никой няма да ми казва...
    каквото си искам ще правя!
    Ах, къде изчезна детство,
    където проетено всичко ми беше
    и си правех детски наивни неща
    "блуден син на камбанния звън"
    Пътя назад знам, но
    вратата nevermore не ще да премина!
    Поздравления за философията.
  • Ивита много хубаво го е казала. Присъединявам се.
  • Не намразвай детството.
  • Много хубав стих, както винаги. Навежда над мисли, дошли от детството, което много хора не искат да си спомнят, но то ни следва , като вятър, докосва сънищата ни, то е основата на живота ни. Аз си спомням цялото си детство, но никога, нищо от него, не съм сънувала, колкото и да ми се иска. И сега,като чета стихът ти, пред очите ми е цял един живот. Младен, винаги провокираш с творчеството си. Поздравявам те!
  • Напомня на дебеляновото Nevermore. Но с малко повече надежда. Не трябва да се мрази детството, но живеем във времена, в които почти всичко свято е низвергнато. Затова нека да се стремим да опазим поне детското в себе си.
  • Маестро! „ Никога” никога не значи Никога. Душата на дете в нас е пластелинът от който надграждаме.
    Браво!
  • "Аз съм верен на пътя тревожен,
    блуден син на камбанния звън."
    Изключителен стих! Възхищение и браво!
  • Напълно съгласна с Зиги! Това е като полъх от Гео Милев! Свалям шапка!
  • Ако имаше повече от пет звезди, веднага бих ти дал...! Младене, това е една великолепна творба! И отново нямам думи пред таланта ти! Поздравления и за идеята... и за препратката към “Гараванът”. Удивяваш ме, всеки път... Аплодирам те!
Предложения
: ??:??