28 апр. 2021 г., 21:36  

Evermore

790 12 14

Щом намразих и детството, значи

стигам своя неземен Ханаан.

Nevermore нека гарванът грачи

и погребва най-светлия блян.

 

Нека вятър от детския спомен

ме спохожда все още насън.

Аз съм верен на пътя тревожен,

блуден син на камбанния звън.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Младен Мисана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Сложна и противоречива душа си, Младене!...
    Чудесно си го изразил в този стих!
  • Отхвърлен е най-чистия житейски отрязък време, като вече ненужен и обременяващ товар по пътя към духовните обетования. В първите четири стиха се чувства едва доловима леко нагарчаща самоирония чрез препращане към „Гарванът“ на Едгар По. И единствено сънят донася полъх от детската невинност в действителността, в която въпреки осъзнавайки блудността си под призивния звън, човекът остава верен на този житейски път, който го тревожи. Стихотворението показва вътрешната раздвоеност на лирическия герой, който не иска да я преодолее и напусне, и така да се самоопредели. Прекрасно стихотворение, казващо много в кратката си форма!
  • Съжалявам, грешка при писането, да се чете
    всичко земно
    а не
    всичко земното
    не мога да редактирам предишния коментар...
  • Да изоставиш всичко земното, за да намериш неземното... трудно, дори невъзможно за повечето, ако не и за всички хора. Но една красива мечта... Да успеем да преодолеем болката, която земният живот носи (дори само заради загубата на любимите неща и в най-щастливия живот има болка), и да бъдем сигурни, че въпреки всичкото страдание, пак ще ни има. Прекрасно стихотворение! Много ми хареса. Особено настроение носи препратката към другия текст.
  • Благодаря на всички колеги по сайт и приятели, които по един или по друг начин, подкрепиха това стихотворение, както и на онези, които подходиха критично към него. Имайте светли великденски празници! Нека Бог ви напътства и понякога ви докосва с неизчерпаемото си вдъхновение!

    M&M

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...