11 апр. 2006 г., 10:08

Евгений Онегин (край) 

  Поэзия
2251 0 1
ВНИМАНИЕ:
Далеч не мисля, че творбата има някаква стойност пред оригинала!
Това е само един чисто любителски опит!
Моля, не го приемайте много на сериозно!
Благодаря:)

LII А сега искам да предложа
на романа краят аз да сложа,
че оставихме Онегина така
без за неговата зла съдба
и думичка да споменеме даже.
Но кой ли можеше да каже,
че такава мъка ще го сполети
и не ще помогнат многото сълзи
сърцето нежно на Татяна да плени.

LIII От отказа и много угорчен
и от молбите свои изморен,
Евгений пътя към дома си хвана
с болка във сърцето оправдана.

LIV Светът за него беше пуст
и дома си той почувства чужд,
защото любовта му беше пропиляна
и бе загубил завинаги Татяна.

LV Така във обичта си безметежна
почувства пълна безнадежност.
От любовна мъка покорен
за съдбата веч не беше огнетен.
Реши, че трябва той да се убие
и така позора да прикрие.

LVI Напълни чаша със вода
и вътре и отровата изля.
Изпи той жадно течността
и падна Онегина в мига
мъртъв на студената земя.

LVII А сега, драги мой приятел,
и на Евгений верен почитател,
работата своя свърших май
и на романа сложих край.
Дойде време да се разделим
и своите съдби да проследим.

© Хриси Димитрова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??