Ти все си виновна,
да знаеш,
виновна си, Ево!
Че готвиш, че бачкаш,
че хлябът ти все не достига.
Ти вечно си крива,
дори да си права,
дордето
не ти се прокъса
и сетната ленена риза.
Виновна, че плачеш,
виновна, че страдаш.
че дишаш;
виновна си за пътеките,
дето избираш.
Виновна си като те няма
и щом те има;
виновна си, че разделяш,
и също така,
че събираш.
Че си красива,
че грозна си,
ти си виновна,
и за това, че вкъщи стоиш
или пък работиш.
Че си дебела и слаба,
добра и лоша,
виновна си;
И за това, че родила си
всичките земни животи.
Поглъщай, преглъщай,
до дъно изпий си вината.
Връзвай раните, дай си тялото,
дай усмивката.
Да знаеш, виновна си, Ево,
най-вече защото...
да си виновна за всичко
отдавна си свикнала.
© Любимата Все права защищены