Езерото

Помниш ли

онова езеро

с белите лилии,

кръгло като луната

и с тъмнозелени листа.

Там запалихме

първи цигари

и мечтите ни

бяха невинни.

Тайно откъснах една –

до леглото ми

като жива звезда.

Пейките вече са стари,

но цъфтят

непознатите лилии,

прецъфтяват.

Идват отминали мисли –

някои сбъднати,

други остават.

Падат листата

замислени,

трупат следите

забравени.

Тук южен вятър

ме върна,

застудя

и гръб  ми обърна.

Пак откъснах една –

с мен като нова звезда.