9 сент. 2009 г., 21:41

***

517 0 3
От дълго време крача сам
по пътя от момче до мъж.
За някой много срамежлив съм бил,
за друг пък съм порасъл изведнъж.

Повече мълчах, отколкото говорех,
четях, интересувах се от чуждата съдба,
чрез нечии стремежи и вълнения
опитвах се и себе си да разбера.

И тъй събрах идеи разни,
модели, идеали си създавах много дни,
но щом опитах се на друг да ги покажа,
се блъснах в снизходително усмихнати стени.

Сега съм спрял да се огледам за приятел,
макар и непознат, кураж да ми даде,
да бъда смел и упорит мечтател,
протегнал към слънцето и двете си ръце.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Николай Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Приятелю,стремежът да остойностиш живота си,никога не е напразен...Какво от това, като хората не ни разбират понякога,нали ние с нашите светове сме се устремили напред,било и през трудности...
  • Добре дошъл!
    Пораснал си!Хубаво пишеш!Поздрави!!!
  • Хареса ми.

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....