bgniki (Николай)
2 0
9 сент. 2009 г., 21:41

*** 

  Поэзия » Другая
408 0 3
От дълго време крача сам
по пътя от момче до мъж.
За някой много срамежлив съм бил,
за друг пък съм порасъл изведнъж.

Повече мълчах, отколкото говорех,
четях, интересувах се от чуждата съдба,
чрез нечии стремежи и вълнения
опитвах се и себе си да разбера.

И тъй събрах идеи разни,
модели, идеали си създавах много дни,
но щом опитах се на друг да ги покажа,
се блъснах в снизходително усмихнати стени.

Сега съм спрял да се огледам за приятел,
макар и непознат, кураж да ми даде,
да бъда смел и упорит мечтател,
протегнал към слънцето и двете си ръце.

© Николай Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Приятелю,стремежът да остойностиш живота си,никога не е напразен...Какво от това, като хората не ни разбират понякога,нали ние с нашите светове сме се устремили напред,било и през трудности...
  • Добре дошъл!
    Пораснал си!Хубаво пишеш!Поздрави!!!
  • Хареса ми.
Предложения
: ??:??