9.09.2009 г., 21:41

***

519 0 3
От дълго време крача сам
по пътя от момче до мъж.
За някой много срамежлив съм бил,
за друг пък съм порасъл изведнъж.

Повече мълчах, отколкото говорех,
четях, интересувах се от чуждата съдба,
чрез нечии стремежи и вълнения
опитвах се и себе си да разбера.

И тъй събрах идеи разни,
модели, идеали си създавах много дни,
но щом опитах се на друг да ги покажа,
се блъснах в снизходително усмихнати стени.

Сега съм спрял да се огледам за приятел,
макар и непознат, кураж да ми даде,
да бъда смел и упорит мечтател,
протегнал към слънцето и двете си ръце.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Николай Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Приятелю,стремежът да остойностиш живота си,никога не е напразен...Какво от това, като хората не ни разбират понякога,нали ние с нашите светове сме се устремили напред,било и през трудности...
  • Добре дошъл!
    Пораснал си!Хубаво пишеш!Поздрави!!!
  • Хареса ми.

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...