15 апр. 2008 г., 09:47

* * *

870 0 5

Мой единствен господар, не говори.

Недей да казваш нищо, нито звук...

И днес, както и други пъти ти мълчи,

и дръж се все едно ме няма тук!

А аз ще постоя на колене,

и ще съм много, много тъжна...

Убиват уморените коне,

убиват чувства нежелани и ненужни.

До тук аз мога да ти дам това -

кажи кръвта ми колко струва?

Дано ти стигне любовта,

защото се изчерпах - нямам друго!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Когато имаш любов(дори не винаги споделена)-имаш много!Стихотворението е тъжно,като повечето хубави неща...
  • Благодаря за хубавата рецензия!!
  • Трябва да изпитваш много силни чувства,за да позволиш някому да бъде господар на сърцето и душата!Силен и тъжен е и стихът ти!И вярвай-любовта е сила!
  • Мерси
  • Хубаво е!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...