15 abr 2008, 9:47

* * *

  Poesía
868 0 5

Мой единствен господар, не говори.

Недей да казваш нищо, нито звук...

И днес, както и други пъти ти мълчи,

и дръж се все едно ме няма тук!

А аз ще постоя на колене,

и ще съм много, много тъжна...

Убиват уморените коне,

убиват чувства нежелани и ненужни.

До тук аз мога да ти дам това -

кажи кръвта ми колко струва?

Дано ти стигне любовта,

защото се изчерпах - нямам друго!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Когато имаш любов(дори не винаги споделена)-имаш много!Стихотворението е тъжно,като повечето хубави неща...
  • Благодаря за хубавата рецензия!!
  • Трябва да изпитваш много силни чувства,за да позволиш някому да бъде господар на сърцето и душата!Силен и тъжен е и стихът ти!И вярвай-любовта е сила!
  • Мерси
  • Хубаво е!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...