16 июн. 2011 г., 19:05

* * * 

  Поэзия » Любовная
402 0 0

Когато свърши денят,

идва  нощта.

Наяве излизат сълзите

и моята болка в очите.

 

Сякаш камъни нося,

така ми тежи,

вътре във мене

страшно боли.

 

Твоите устни къде са сега?

Моите длани по тебе не са.

Желая те толкова диво,

искам те само за мен.

 

Мираж е любовта,

когато ти не си до мен.

И слънцето го няма,

във мрак е всеки ден.

 

С пресъхнала уста

се будя аз в нощта.

И пак във сънища живея,

но само там се смея.

 

От твоята ангелска душа

омагьосана съм аз сега.

Обичам те, ще ти докажа,

а вярвам дълбоко в себе си и ти.

 

Със жестове безброй

доказа ми сърцето си!

Но щом истина са думите ти,

чудя се - защо до мен не си?

© Никол Христова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??