8 нояб. 2004 г., 06:52

Факт

1.1K 0 3

Не си спасителния пояс
услужливо спуснат ми
в мига на бурята
в море от грижи,
не съм се хванала
за теб с отчаянието
на давещ се несретник,
не си и сламката
за да преживявам дните си,
съвсем съзнателно
си давам сметка,
далеч преди да те познавам
че вече съм обичала
необяснимо как
тръпчиво
неразумно
лудост някаква
но факт!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© И.Маркова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Харесвам посланията на твойте стихове
  • за любовта няма възрасти..
    погледнах стиховете ти, ти пишеш добре..
  • Харесва ми, посоката по която поема творбата ти, чудно че си го написала едва сега, но произведението определено показва същността на миналото ти... Успех.

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...