Не си спасителния пояс
услужливо спуснат ми
в мига на бурята
в море от грижи,
не съм се хванала
за теб с отчаянието
на давещ се несретник,
не си и сламката
за да преживявам дните си,
съвсем съзнателно
си давам сметка,
далеч преди да те познавам
че вече съм обичала
необяснимо как
тръпчиво
неразумно
лудост някаква
но факт!
© И.Маркова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
