С тебе съм, но съм сама.
Щастлива ли съм
или по-нещастна
никога не съм била?
Погледнеш ли ме -
сам ще разбереш,
погледнеш ли какво
със мене стори -
ще поискаш да умреш.
Отнемаш щастието ми
и покоя, отнемаш всяка
капка радост всеки ден
и грабиш, колкото душа
ти иска, без да виждаш
празнината в мен.
Кажи кога последно
ме видя да се усмихна,
кажи кога целунах те
със страст,
кажи кога до мене беше,
когато имах нужда аз.
Кога последно "обичам те"
си казахме,
не помня - може би не сме,
а има ли смисъл от лъжите,
когато влюбени не сме.