Разбуждащият сутрешен хор
на многоликите скрити крилати.
Изгряваща жега.
През полупрозрачните завеси
леко се прокрадва светлина.
Покой.
Тихо преминава кола.
Дочува се далечен весел смях.
Долавя се плахо ухание на ирис.
Забрава.
Отвъд къщата - заключен катинар.
Ухапване на комар - почти неусетно.
Стените се разтапят.
Безшумен трепет в мозъка
помита сетивата - почти неусетно.
Инсомния.
Огледална мараня зад прозореца кипи.
Познат мътен силует в топлинната мъгла.
Пречупва се със светлината.
Изпарява се в горещината.
Оптично чудо.
Нетърпение.
Жажда.
Ведрина.
Наслада.
Безгрижие.
Вълнение.
Печал.
Утеха.
Безличие.
Хармония.
Май е вече юни.
© Филип Филипов Все права защищены