17 июн. 2019 г., 11:24  

Фата Моргана

1K 2 1

Разбуждащият сутрешен хор

на многоликите скрити крилати.

Изгряваща жега.

През полупрозрачните завеси

леко се прокрадва светлина.

Покой.

 

Тихо преминава кола.

Дочува се далечен весел смях.

Долавя се плахо ухание на ирис.

Забрава.

 

Отвъд къщата - заключен катинар.

Ухапване на комар - почти неусетно.

Стените се разтапят.

Безшумен трепет в мозъка 

помита сетивата - почти неусетно.

Инсомния.

 

Огледална мараня зад прозореца кипи.

Познат мътен силует в топлинната мъгла.

Пречупва се със светлината.

Изпарява се в горещината.

Оптично чудо. 

 

Нетърпение.

Жажда.

Ведрина.

Наслада.

 

Безгрижие.

 

Вълнение.

Печал.

Утеха.

Безличие.

 

Хармония.

 

Май е вече юни.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Филип Филипов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Леко импресионистична картина, която създава усещане Различно описание - хареса ми.

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...