Фауст в началото на 21 век

16 февр. 2010 г., 14:27

Поэзия » Другая

534 0 2

Сам бих извикал "Миг, поспри!"

По фаустовски бих заплакал

с най-чисти, радостни сълзи!

Прегърнал бих добър приятел!...

Прекрачихме в пореден век,

но още в нас е сатаната:

човек погубва друг човек,

за грош продава си душата...

безверие и суета,

прикрити с неприлични фрази...

екстравагантна голота

и свръхдрогирана омраза!

И как да викна"Миг, поспри!",

когато утрото е сиво,

когато залезът гори,

но догорява и изстива,

и мефистофелски бучи

кръвта ми – черна и пенлива...

Душата ми така горчи,

че в чаша ледена прелива!

О, миг, поспри! О, миг, поспри!...

Деца щом мога да прегърна,

да срещна детските очи,

сам в светъл стих ще се превърна!