16 feb 2010, 14:27

Фауст в началото на 21 век

  Poesía » Otra
663 0 2

Сам бих извикал "Миг, поспри!"

По фаустовски бих заплакал

с най-чисти, радостни сълзи!

Прегърнал бих добър приятел!...

 

Прекрачихме в пореден век,

но още  в нас е сатаната:

 

човек погубва друг човек,

за грош продава си душата...

безверие и суета,

прикрити с неприлични фрази...

екстравагантна голота

и свръхдрогирана омраза!

 

И как да викна"Миг, поспри!",

когато утрото е сиво,

когато залезът гори,

но догорява и изстива,

и мефистофелски бучи

кръвта ми – черна и пенлива...

 

Душата ми така горчи,

че в чаша ледена прелива!

 

О, миг, поспри! О, миг, поспри!...

Деца щом мога да прегърна,

да срещна детските очи,

сам в светъл стих ще се превърна!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много хубав стих си сътворил, Мариане!
    Поздрави!
  • Поздрав! Децата са най-чистото нещо на тоя свят!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...