Фауст в началото на 21 век

16 feb 2010, 14:27

Poesía » Otra

536 0 2

Сам бих извикал "Миг, поспри!"

По фаустовски бих заплакал

с най-чисти, радостни сълзи!

Прегърнал бих добър приятел!...

Прекрачихме в пореден век,

но още в нас е сатаната:

човек погубва друг човек,

за грош продава си душата...

безверие и суета,

прикрити с неприлични фрази...

екстравагантна голота

и свръхдрогирана омраза!

И как да викна"Миг, поспри!",

когато утрото е сиво,

когато залезът гори,

но догорява и изстива,

и мефистофелски бучи

кръвта ми – черна и пенлива...

Душата ми така горчи,

че в чаша ледена прелива!

О, миг, поспри! О, миг, поспри!...

Деца щом мога да прегърна,

да срещна детските очи,

сам в светъл стих ще се превърна!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

ivanleko91 (Ангел Колев)

2010-02-16T17:46:25+02:00

Много хубав стих си сътворил, Мариане!
Поздрави!
vodoleia (Мария)

2010-02-16T15:09:33+02:00

Поздрав! Децата са най-чистото нещо на тоя свят!