16.02.2010 г., 14:27 ч.

Фауст в началото на 21 век 

  Поезия » Друга
537 0 2

Сам бих извикал "Миг, поспри!"

По фаустовски бих заплакал

с най-чисти, радостни сълзи!

Прегърнал бих добър приятел!...

 

Прекрачихме в пореден век,

но още  в нас е сатаната:

 

човек погубва друг човек,

за грош продава си душата...

безверие и суета,

прикрити с неприлични фрази...

екстравагантна голота

и свръхдрогирана омраза!

 

И как да викна"Миг, поспри!",

когато утрото е сиво,

когато залезът гори,

но догорява и изстива,

и мефистофелски бучи

кръвта ми – черна и пенлива...

 

Душата ми така горчи,

че в чаша ледена прелива!

 

О, миг, поспри! О, миг, поспри!...

Деца щом мога да прегърна,

да срещна детските очи,

сам в светъл стих ще се превърна!

© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много хубав стих си сътворил, Мариане!
    Поздрави!
  • Поздрав! Децата са най-чистото нещо на тоя свят!
Предложения
: ??:??