Фауст в началото на 21 век
Сам бих извикал "Миг, поспри!"
По фаустовски бих заплакал
с най-чисти, радостни сълзи!
Прегърнал бих добър приятел!...
Прекрачихме в пореден век,
но още в нас е сатаната:
човек погубва друг човек,
за грош продава си душата...
безверие и суета,
прикрити с неприлични фрази...
екстравагантна голота
и свръхдрогирана омраза!
И как да викна"Миг, поспри!",
когато утрото е сиво,
когато залезът гори,
но догорява и изстива,
и мефистофелски бучи
кръвта ми – черна и пенлива...
Душата ми така горчи,
че в чаша ледена прелива!
О, миг, поспри! О, миг, поспри!...
Деца щом мога да прегърна,
да срещна детските очи,
сам в светъл стих ще се превърна!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени
