14 авг. 2010 г., 11:29

***

860 0 0

Тази вечер съм цялата тайна.

Не искаш да знаеш

защо съм си в тежест.

Сричаш живота си бавно и тягостно

и на кръст разпъваш живота си.

От минало сенки валят листопадно.

В косите ти сплитат се недоносени спомени...

Дай салатата!

Сипи от ракията!

Другото нека го разнасят по покривите

онези клюкарки звездите.

Нека четат по небесната карта

кой с кого и защо се обичат.

Бавно събличай всичко от мене,

докато остане душата ми недокръстена

без ни една надежда.

Те са за онези глупци,

дето бясно псуват комшиите

и плачат на цвилещи песни.

Дай ми ръб и тайна.

Дай ми стръмно...

Там ще поседна.

Ще сипя от онази ракия,

дето гори от кървящите спомени.

Не идвай след мене!

Свършва ракията...

Другото спомен е ненаписан.

Напиши го...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Полина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...