22 дек. 2017 г., 17:04  

Реквием

540 3 5

Стъпките ми ще заглъхнат.

Ще пресъхне споменът

като река обжарена от слънце.

Ще отминат празници и всекидневия

и огънят на жаравата ще гасне.

А животът все така ще продължава.

Ще има радост и тъга ще има.

Дали днес съм силна или слаба - 

само една душа към небе се устремява

и в ангелска песен като  река се влива.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Слава Костадинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • благодаря Владислав. Весели празници и успешна Нова Година
  • Благодаря за коментарите
    Весели празници. Успешна, зрава и щастлива да ви е идващата година
  • Животът е наистина шествие вън от нас. Единствено душите ни устремени към най-високите небеса ни дават сили да живеем, въпреки нарастващото наше забвение.
    Хубав стих, Слава! Пожелавам ти светли коледни празници!
  • Тъжен реквием, с красиви метафори!
  • Всичко е временно и преходно.

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...