Реквием

Poetry » Philosophical

536 3 5

Стъпките ми ще заглъхнат.

Ще пресъхне споменът

като река обжарена от слънце.

Ще отминат празници и всекидневия

и огънят на жаравата ще гасне.

А животът все така ще продължава.

Ще има радост и тъга ще има.

Дали днес съм силна или слаба -

само една душа към небе се устремява

и в ангелска песен като река се влива.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

slaveja123 (Слава Костадинова)

благодаря Владислав. Весели празници и успешна Нова Година

2017-12-24T14:51:47+02:00
slaveja123 (Слава Костадинова)

Благодаря за коментарите
Весели празници. Успешна, зрава и щастлива да ви е идващата година

2017-12-23T14:56:37+02:00
vega666 (Младен Мисана)

Животът е наистина шествие вън от нас. Единствено душите ни устремени към най-високите небеса ни дават сили да живеем, въпреки нарастващото наше забвение.
Хубав стих, Слава! Пожелавам ти светли коледни празници!

2017-12-22T23:26:31+02:00
Plevel (Силвия Илиева)

Тъжен реквием, с красиви метафори!

2017-12-22T21:18:40+02:00
groznika (Гошо Хубавeца)

Всичко е временно и преходно.

2017-12-22T20:10:59+02:00

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0