14 мар. 2008 г., 18:45

* * *

1.1K 0 3

Гледам и не се трогвам

от насълзените им очи.

Голтаци, скитници, мизерници

са всички те.

Скръб не може да достигне

удавеното в скръб сърце.

 

А те чакат месеце, години вече

някой да излекува техните души.

В студената нощ,

в мрака и опасността,

нама ли кой скръбен

да подаде на скръбните ръка?

 

Той трябва да побърза-

ще е твърде късно сутринта.

Черната нощ ще измие болката, страха

и безмилостно ще отведе

една окаяна душа.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Паулина Зарева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Смразяващ реализъм миличка, браво, само така, такъв е живота. И все пак бъди силна, но не винаги жестока.
  • Моля???!!!!!!!!
    Към Петя - миличка, малка си за такива крайни изказвания! Още повече, че демонстираш единствено бездушие!
    Към авторката - не е коментар към написаното от теб..., за което се извинявам
  • "Голтаци, скитници, мизерници" като ги мързи да работят така ще е! И да им помагаш с някоя стотинка не може да се живее така!Животът не е ден да мине друг да дойде....

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...